Държавният дълг на България се е увеличил до 29,9% от брутния

Държавният дълг на България се е нараснал до 29,9% от брутния вътрешен артикул (БВП) в края на 2025 година, демонстрират най-новите данни на Евростат. Това е покачване по отношение на 28,4% в края на предходното тримесечие и идва на фона на общо повишаване на дълга в множеството страни от Европейския съюз. Това нарастване слага България на четвърто място в Европейски Съюз по най-ниско съответствие на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт. Така страната ни за първи път от края на третото тримесечие на 2008 година излиза от тройката на страните с най-ниска задлъжнялост в Европейски Съюз, демонстрира информация на Българска телеграфна агенция.

В исторически проект това е значима смяна - през 2008 година България е била на шесто място с държавен дълг от 13,6% от Брутният вътрешен продукт. Днес, въпреки равнището да остава относително ниско по европейски стандарти, наклонността е към последователно повишаване.

Въпреки утежняването на позицията, в края на 2025 година страната остава измежду страните с най-нисък дълг в Европейски Съюз, като пред нея се подреждат Естония (24,1%), Люксембург (26,5%) и Дания (27,9%). България е директно след тях с 29,9%.

На противоположния завършек на класацията са страни с неведнъж по-висока задлъжнялост - Гърция (146,1%), Италия (137,1%), Франция (115,6%), Белгия (107,9%) и Испания (100,7%).

Общата картина в Европейски Съюз демонстрира лек спад на дълга по отношение на предходното тримесечие. Делът на държавния дълг в Европейския съюз понижава до 81,7% от Брутният вътрешен продукт в края на четвъртото тримесечие на 2025 година по отношение на 82% преди този момент. В еврозоната също се регистрира намаляване - до 87,8% от 88,4%.

На годишна база обаче наклонността е друга. И в Европейски Съюз, и в еврозоната държавният дълг се усилва по отношение на края на 2024 година, което демонстрира, че дълготрайният напън върху обществените финанси остава.

Структурата на дълга в Европейски Съюз също остава постоянна. Най-голям дял заемат дълговите скъпи бумаги - 83,5% в Европейски Съюз и 84,1% в еврозоната. Следват заемите с към 14%, а валутата и депозитите съставляват дребна част от общия дълг.

За България данните демонстрират освен повишаване на дълга, само че и ускоряване на темпа. Спрямо предходното тримесечие съотношението се усилва с 1,5 процентни пункта, което е измежду по-високите растежи в Европейски Съюз. На годишна база нарастването доближава 6 процентни пункта - също измежду най-значителните в съюза.